НЕОСЪЩЕСТВЕНА СРЕЩА
Стои момичето там до брезата,
едва откроява се в мрака.
Мисли тревожни нахлуват в главата му,
но то продължава да чака.
"Нима е възможно това да е сън?
Нима всичко ще свърши до тука?"
Още звучи телефонният звън
и гласът му в слушалката гука:
"Мила, живея с едничката мисъл
да те видя.Ще те чакам в пет.
Ще дойдеш нали? За теб съм написал
превъзходен любовен сонет..."
И чака момичето, трепетно чака
и вярва в гласа от ефира.
Нощта наближава,сгъстява се мрака,
а то още с надежда се взира.
Уви,провали се поредната среща.
За кой път?...Горчиво заплака.
Обърса с длани сълзите горещи
и тръгна. Погълна я мрака.